Почеркът е характерна съвкупност от движения, чрез които човек изписва писмени знаци. Тези движения се извършват с участието на опорно-двигателната и нервната му система, на база придобитите писмено-двигателни навици.
На двете основните свойства на почерка – индивидуалност и относителна устойчивост се дължи неповторимостта му. Т.е. две лица не могат да имат еднакъв (тъждествен) почерк. Както пръстовият отпечатък, почеркът представлява уникална биометрична характерност по която човек може да бъде идентифициран. Друго основно свойство на почерка – вариатност, води до това, че почерковите признаци не са с еднообразно проявление, а са променливи. Това ги прави по-трудни за изследване, в сравнение с константните признаци при други криминалистични експертизи.
Почерковата експертиза се използва при различни видове дела: граждански, наказателни, административни, търговски, арбитражни. Освен почеркова, експертизата може да бъде наречена и графическа. Грешно е да се нарича графологическа, доколкото графологията се занимава с разпознаване характера на човека по неговия почерк. В правосъдната система на България не се използва графологична експертиза, макар много възложители да наричат почерковата експертиза с това име.
В зависимост от възложителя, почерковата експертиза може да бъде:
– съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ или съдебно–графическа експертиза /СГЕ/, когато е възложена за целите на досъдебно или съдебно производство;
– частна експертиза, възложена извън съдебно производство, но на определен етап може да бъде използвана пред съда.
С подписа се удостоверява съдържанието на различни видове документи, поради което, най-често срещаната почеркова експертиза е тази на подпис. При съдебните експертизи, преди същинското идентификационно изследване се извършва техническо изследване на щрихите на подписа и на мястото от листа, където той е изписан. При това се установява, дали подписът е саморъчно изписан, видът на пишещото средство, евентуалното наличие на признаци за извършена техническа подправка при полагането му или за извършено „пренасяне“ от друг документ. По посочената причина (необходимост от техническо изследване), за целите на съдебната експертиза, на вещото лице задължително се представя оригиналът на документа. Само след такова изследване, експертът може да даде заключение пред възложителя на експертизата, че дадено лице саморъчно е положило или не е положило подпис в изследвания документ.
Извършването на почеркова експертиза е възможно и без представяне на оригинал, но вещото лице се съобразява, че е изследвало копие (препис) на документа и заключението е например: „Подписът за „упълномощител“ в пълномощното представлява копие на подпис, който е положен (или не е положен) от лицето Х“. С такова заключение, вещото лице показва, че не е изследвало документа в оригинал, т.е. не гарантира за съществуването на такъв документ със саморъчно положен подпис. При частната експертиза, възложителят може да пази оригинала в себе си, евентуално за целите на съдебно производство или просто да притежава копие на документа, за което знае, че е „вярно с оригинала“. Но дори при такова заключение (въз основа на използвано копие на документ), идентификационната задача се счита за решена.
Както при частните, така и при съдебните експертизи, представените сравнителни образци на подписи, може да не са оригинали, а копия, тъй като те не подлежат на техническо изследване, а само на почерково. Необходимо е копията да са качествени и с отчетливи щрихи на подписите, за да е възможно изследването на отразените в тях почеркови признаци.
Обекти на почерковата експертиза са изписани ръкописни текстове и положени подписи в оспорени, инкриминирани или съмнителни документи, конкретно почеркът отразен в тези текстове и подписи.
Сравнителни образци в почерковата експертиза са ръкописни текстове и подписи изписани от лицето, за което се проверява дали е изписало обектите на експертизата. Една от основните задачи на вещото лице е да провери доколко всички представени сравнителни образци са изписани от едно и също лице. Това става чрез сравнителни изследвания между самите образци. За правилно решаване на идентификационна задача с посочено конкретно лице е необходимо сред сравнителните образци да има нотариално заверени документи или такива, които са свързани с издаването на документи за самоличност. Те също се подлагат на идентификационно сравнително изследване. За всеки конкретен случай, необходимият обем на сравнителните образци може да бъде различен. За предпочитане е, поне част от сравнителните образци, да са изписани в близък период до датировката на документа в който са обектите на експертизата.
Почерковата експертизата се извършва чрез сравнително изследване между почерците, отразени съответно в обектите на експертизата и в сравнителните образци. При това се сравняват почерковите признаци, които са общи – с групова значимост и частни – с индивидуална значимост. Но подходът при сравняване трябва да е комплексен, тъй като дори изграждането на общите характеристики на почерка има индивидуален характер.
Обобщено, почерковите признаци, представляват отклонения от нормата (еталона), при изписване на буквените и цифрови писмени знаци. В щрихите на подписите, които не образуват букви, се отразяват също почеркови характеристики, като: форма, посока, свързаност, взаимно разположение на движенията и т.н.
Възможни отговори на поставена идентификационна задача, съгласно методиката използвана в България са:
- Категорично положителен отговор – посоченото лице е изписало подписа (текста);
- Категорично отрицателен отговор – посоченото лице не е изписало подписа (текста);
- Вероятно положителен отговор – посоченото лице вероятно е изписало подписа (текста).
- Вероятно отрицателен отговор – посоченото лице вероятно не е изписало подписа (текста).
- Невъзможност да се реши поставената задача.
Съгласно методиката, заключенията не се дават в проценти. Вероятностните заключения не следва да се разбират като 50% вероятност, а като такива в които посочената вероятност е преимуществена, в някои случаи много близка до категоричното заключение. Поставената идентификационна задача, не е възможно да се реши, когато съдържащите се графически признаци в обекта или в сравнителните образци нямат идентификационна стойност.
